Тъга
Погледът ми е забит в земята мрачно,
главата ми гъмжи от мисли непрестанно.
Дъхът ми секва от време на време,
сърцето лудува, отдавна е спряло да пее.
До ушите ми достига смях и глъчка,
а вътре в мен гори единствено мъка.
В черно и бяло светът ми се мярка,
за мен не съществува цветната гама.
От крайност на крайност прескачам
осъзнавам го, не се понасям!
Водовъртежът в главата ми не престава,
върти ме, захвърля ме, не ми прощава.
Опитвам се глътка въздух да поема,
уви, задушавам се, оставам студена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Чобанова Всички права запазени
