Тъга
Погледът ми е забит в земята мрачно,
главата ми гъмжи от мисли непрестанно.
Дъхът ми секва от време на време,
сърцето лудува, отдавна е спряло да пее.
До ушите ми достига смях и глъчка,
а вътре в мен гори единствено мъка.
В черно и бяло светът ми се мярка,
за мен не съществува цветната гама.
От крайност на крайност прескачам
осъзнавам го, не се понасям!
Водовъртежът в главата ми не престава,
върти ме, захвърля ме, не ми прощава.
Опитвам се глътка въздух да поема,
уви, задушавам се, оставам студена.
© Елица Чобанова All rights reserved.
