Тъга
В мъничка кутийка
аз скрих моето сърце.
То е толкоз наранено,
че трепти като звънче.
От поредната измама
то не се съвзе!
И какво ли му остава?
Обидата и самотата.
Времето лети, не чака,
и животът си бавно тече,
и защо е тази човешка,
лоша, коварна черта.
За собствена угода
и твойта жалка суета,
да раняваш страшно
една любяща душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аз Все права защищены
