В мъничка кутийка
аз скрих моето сърце.
То е толкоз наранено,
че трепти като звънче.
От поредната измама
то не се съвзе!
И какво ли му остава?
Обидата и самотата.
Времето лети, не чака,
и животът си бавно тече,
и защо е тази човешка,
лоша, коварна черта.
За собствена угода
и твойта жалка суета,
да раняваш страшно
една любяща душа.
© Аз All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
