В мъничка кутийка
аз скрих моето сърце.
То е толкоз наранено,
че трепти като звънче.
От поредната измама
то не се съвзе!
И какво ли му остава?
Обидата и самотата.
Времето лети, не чака,
и животът си бавно тече,
и защо е тази човешка,
лоша, коварна черта.
За собствена угода
и твойта жалка суета,
да раняваш страшно
една любяща душа.
© Аз All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
