26.02.2013 г., 11:32 ч.
Тъга
В мъничка кутийка
аз скрих моето сърце.
То е толкоз наранено,
че трепти като звънче.
От поредната измама
то не се съвзе!
И какво ли му остава?
Обидата и самотата.
Времето лети, не чака,
и животът си бавно тече,
и защо е тази човешка,
лоша, коварна черта.
За собствена угода
и твойта жалка суета,
да раняваш страшно
една любяща душа.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво!
Очаквам нови стихове от теб.
-
Не тъжи, дано срещнеш истинския човек !За кретени не си заслужава да страда човек!
-
Отхвърли обидата и продължи нататък.
Някъде, на някой ъгъл те чака твоята любов.
Тази любов, която ще ти даде криле да полетиш.
Не се отказвай!
Животът е прекрасен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
аз скрих моето сърце.
То е толкоз наранено,
че трепти като звънче."
-------------------------------------------------
В живота се редуват радост след тъга и
само след дъжд блести дъга, няма ли дъжд,
няма и дъга, никога не забравяй това.
Пожелавам и на тъжната лирическа, и на
нейната прекрасна авторка щастлив късмет
и красиво споделена любов занапред!
Поздрави и от мен!