Тъга

Поезия » Любовна

1.4K 0 4

В мъничка кутийка

аз скрих моето сърце.

То е толкоз наранено,

че трепти като звънче.

От поредната измама

то не се съвзе!

И какво ли му остава?

Обидата и самотата.

Времето лети, не чака,

и животът си бавно тече,

и защо е тази човешка,

лоша, коварна черта.

За собствена угода

и твойта жалка суета,

да раняваш страшно

една любяща душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Rimoza (Кръстина Тодорова)

"В мъничка кутийка

аз скрих моето сърце.

То е толкоз наранено,

че трепти като звънче."
-------------------------------------------------
В живота се редуват радост след тъга и
само след дъжд блести дъга, няма ли дъжд,
няма и дъга, никога не забравяй това.
Пожелавам и на тъжната лирическа, и на
нейната прекрасна авторка щастлив късмет
и красиво споделена любов занапред!
Поздрави и от мен!

2014-11-26T10:26:46+02:00
voda (Елица Ангелова)

Хубаво!
Очаквам нови стихове от теб.

2014-08-22T06:04:34+03:00
vyatur13 (Елена)

Не тъжи, дано срещнеш истинския човек !За кретени не си заслужава да страда човек!

2013-03-17T19:36:39+02:00
LISA (Мариана)

Отхвърли обидата и продължи нататък.
Някъде, на някой ъгъл те чака твоята любов.
Тази любов, която ще ти даде криле да полетиш.
Не се отказвай!
Животът е прекрасен!

2013-02-26T17:32:51+02:00