13 сент. 2008 г., 22:57

тъга

718 0 9
Зад ъгъла издебна ме тъгата,
прегърна ме със черни пипала,
докосна даже и душата,
изпълни я със есенна мъгла.
Безлюдно,
тягостно и тъмно,
дори я няма тихата луна,
като в бездънна яма...
нощта е тъжна и
сама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мина ми вече!
    Пак сътворих едни щуротии,но вече утре ще ги видите.
    Хихииии!
  • На тебе пък хич не ти отива да си тъжна.
    Иначе стихчето наистина е разплакващо.
  • идва утро
    Хареса ми!
  • Ще взема меч - да срежа пипалата
    на есенната ти тъга!
    И влезнали след туй във механата,
    ще стоплим смръзналата ти душа!

    Хайде, Вал, оптимизЪма е от мен!
  • разкарай тъгата Валка....
    тя,Любовта и Светлината винаги ни чакат някъде...
    поздрави вълчи!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...