Sep 13, 2008, 10:57 PM

тъга

  Poetry » Other
729 0 9
Зад ъгъла издебна ме тъгата,
прегърна ме със черни пипала,
докосна даже и душата,
изпълни я със есенна мъгла.
Безлюдно,
тягостно и тъмно,
дори я няма тихата луна,
като в бездънна яма...
нощта е тъжна и
сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мина ми вече!
    Пак сътворих едни щуротии,но вече утре ще ги видите.
    Хихииии!
  • На тебе пък хич не ти отива да си тъжна.
    Иначе стихчето наистина е разплакващо.
  • идва утро
    Хареса ми!
  • Ще взема меч - да срежа пипалата
    на есенната ти тъга!
    И влезнали след туй във механата,
    ще стоплим смръзналата ти душа!

    Хайде, Вал, оптимизЪма е от мен!
  • разкарай тъгата Валка....
    тя,Любовта и Светлината винаги ни чакат някъде...
    поздрави вълчи!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...