Tъга
Тъга
Разкъсва ме тази тъга,
която изпращаш като сива мъгла.
Слънцето не огря ли твоята душа
или изгоряла надежда сърцето слуша.
Не е приятелство само портрета,
мисълта лети безбродно към тебе клета.
Не убивай мисъл и мечти вълшебни,
любов и страст са огньове душевни.
Как живееш между огън и студ,
как без обич стоиш в света луд?
Обичай и бъди обичан и току виж
мечтан живот ще изградиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
