ТЪГА  ЗА  ЛЯТОТО

Не тъгувай, преди да е свършило лятото,

преди да поеме лятното слънце на път.

Погледни как се слива морето със сушата.

С колко обич залива вълната брегът.

Как измива последните стъпки на плажа,

с колко нежност морският бриз ни шепти,

че морето от сълзи е много солено,

затова не плачи, а вълните с ръка докосни!

Спомена летен в сърцето си скътай -

за прегръдките морски в летния зной,

пясъка топъл по чайките скришом  не хвърляй,

те са част от морето и спомена твой.

А далече на юг свирят морски сирени,

Някакъв пътник внезапно се готви за път.

Той е весел и пясъчна кула издига

и мечтае да има морето, простора, светът.