ТЪГА ЗА ЛЯТОТО
Не тъгувай, преди да е свършило лятото,
преди да поеме лятното слънце на път.
Погледни как се слива морето със сушата.
С колко обич залива вълната брегът.
Как измива последните стъпки на плажа,
с колко нежност морският бриз ни шепти,
че морето от сълзи е много солено,
затова не плачи, а вълните с ръка докосни!
Спомена летен в сърцето си скътай -
за прегръдките морски в летния зной,
пясъка топъл по чайките скришом не хвърляй,
те са част от морето и спомена твой.
А далече на юг свирят морски сирени,
Някакъв пътник внезапно се готви за път.
Той е весел и пясъчна кула издига
и мечтае да има морето, простора, светът.
© Иван Иванов Всички права запазени