29 окт. 2013 г., 20:18

Тъгата

797 0 1

 

                                  „Тъгата прави костите чупливи”

                                 Георги Господинов ”Физика на тъгата”

 

Тъгата – капчици катран в сърцето –

оглозгва го като бездомно куче.

Раздира ни, зачерква ни небето.

След нея нищо няма да се случи.

 

След нея ще сме топла, няма пепел.

Гласът ни ще е изоставен в мрака.

Душата ни ще се побира в шепа

и никой никъде не ще ни чака.

 

Тъгата ще е господарка властна

на дните ни до края на живота.

Ако не я излъжем и оттласнем,

завинаги в дома ни ще се кротне.

 

А костите ни ще са плахи и чупливи.

Едва ли някога ще се засмеем,

едва ли някога ще сме щастливи...

Тъгата... просто да я надживеем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Развълнува ме! Наистина ни прави чупливи. Чувствам стиха ти някак мой. Благодаря!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...