29.10.2013 г., 20:18

Тъгата

788 0 1

 

                                  „Тъгата прави костите чупливи”

                                 Георги Господинов ”Физика на тъгата”

 

Тъгата – капчици катран в сърцето –

оглозгва го като бездомно куче.

Раздира ни, зачерква ни небето.

След нея нищо няма да се случи.

 

След нея ще сме топла, няма пепел.

Гласът ни ще е изоставен в мрака.

Душата ни ще се побира в шепа

и никой никъде не ще ни чака.

 

Тъгата ще е господарка властна

на дните ни до края на живота.

Ако не я излъжем и оттласнем,

завинаги в дома ни ще се кротне.

 

А костите ни ще са плахи и чупливи.

Едва ли някога ще се засмеем,

едва ли някога ще сме щастливи...

Тъгата... просто да я надживеем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Развълнува ме! Наистина ни прави чупливи. Чувствам стиха ти някак мой. Благодаря!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...