Тъгата има твоите очи,
лицето ти, което се усмихва.
Тъгата има твоите мечти
и любовта, която те открива.
Тъгата е като безкраен сън,
далечна, синя и неуловима.
Дори когато тъмно е навън,
тя носи ми любов неустоима.
Тъгата има твоите черти
сърцето ми е завладяла.
Дошла от приказни страни,
тя чувствата ми е разбрала.
Тъгата е пленила мойте дни,
донесла ми е аромат на рози.
И ако днес не се обадиш ти,
с тъгата ще си чатя монолози.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены