Тъгата, която отказва да си тръгне...

Поэзия » Философская, Свободный стих

613 3 6

Тъгата е чувство, което бързо пристига

и със или без покана, просто те прегръща,

и тъй както изненадващо влиза в душата

неконтролируема, да си тръгне отказва.

Въздуха и трудно се поема. Задушава те.

Водата и...не може да преглъща. Жажда има.

Енергията и...гладна те поглъща, превзема те

и света ти наопаки отново и отново обръща.

И след като дойде се чудиш потънал в земята...

как да я измъкнеш от навън, да полети с усмивка...

Как да и простиш? Как на себе си да простиш?

И тогава почувствана тя самата ти дава надежда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Тъгата, която отказва да си тръгне...ще си тръгне, когато я пуснеш свободна и я изживяваш.

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Благодаря ви от сърце, приятели!!! Много вдъхновение и усмивки!

2017-05-05T22:43:54+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Да, тъгата вдъхновява

2017-04-26T00:39:41+03:00
rumbic (Руми)

Съгласна съм със Стойчо, често, благодарение на тъгата се зараждат красиви лирични произведения! Тя е част от реалния живот! Поздравявам те, Лили!

2017-04-25T15:50:45+03:00
Веси_Еси (Еси)

Има го това чувство и понякога тъгата наистина е много упорита, но ако ти сам не я пуснеш, тя никога няма да си отиде. Така че, до голяма степен си зависи от нас. Поздрави!

2017-04-25T11:59:30+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Без горчилката на тъгата творчеството е невъзможно.

2017-04-25T07:48:06+03:00