Kalia1117 (Лили Вълчева) Kalia1117 (Лили Вълчева)
93 763
Apr 25, 2017, 6:42 AM

Тъгата, която отказва да си тръгне...

605 3 6

Тъгата, която отказва да си тръгне...

 

Тъгата е чувство, което бързо пристига

и със или без покана, просто те прегръща,

и тъй както изненадващо влиза в душата

неконтролируема, да си тръгне отказва.

 

Въздуха и трудно се поема. Задушава те.

Водата и...не може да преглъща. Жажда има.

Енергията и...гладна те поглъща, превзема те

и света ти наопаки отново и отново обръща.

 

И след като дойде се чудиш потънал в земята...

как да я измъкнеш от навън, да полети с усмивка...

Как да и простиш? Как на себе си да простиш?

И тогава почувствана тя самата ти дава надежда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Тъгата, която отказва да си тръгне...ще си тръгне, когато я пуснеш свободна и я изживяваш.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Kalia1117 (Лили Вълчева)
    Kalia1117 (Лили Вълчева)
    Благодаря ви от сърце, приятели!!! Много вдъхновение и усмивки!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    Да, тъгата вдъхновява
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Съгласна съм със Стойчо, често, благодарение на тъгата се зараждат красиви лирични произведения! Тя е част от реалния живот! Поздравявам те, Лили!
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Има го това чувство и понякога тъгата наистина е много упорита, но ако ти сам не я пуснеш, тя никога няма да си отиде. Така че, до голяма степен си зависи от нас. Поздрави!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Без горчилката на тъгата творчеството е невъзможно.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0