25.04.2017 г., 6:42

Тъгата, която отказва да си тръгне...

616 3 6

Тъгата, която отказва да си тръгне...

 

Тъгата е чувство, което бързо пристига

и със или без покана, просто те прегръща,

и тъй както изненадващо влиза в душата

неконтролируема, да си тръгне отказва.

 

Въздуха и трудно се поема. Задушава те.

Водата и...не може да преглъща. Жажда има.

Енергията и...гладна те поглъща, превзема те

и света ти наопаки отново и отново обръща.

 

И след като дойде се чудиш потънал в земята...

как да я измъкнеш от навън, да полети с усмивка...

Как да и простиш? Как на себе си да простиш?

И тогава почувствана тя самата ти дава надежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Тъгата, която отказва да си тръгне...ще си тръгне, когато я пуснеш свободна и я изживяваш.

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви от сърце, приятели!!! Много вдъхновение и усмивки!
  • Да, тъгата вдъхновява
  • Съгласна съм със Стойчо, често, благодарение на тъгата се зараждат красиви лирични произведения! Тя е част от реалния живот! Поздравявам те, Лили!
  • Има го това чувство и понякога тъгата наистина е много упорита, но ако ти сам не я пуснеш, тя никога няма да си отиде. Така че, до голяма степен си зависи от нас. Поздрави!
  • Без горчилката на тъгата творчеството е невъзможно.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...