Kalia1117 (Лили Вълчева)
93 763

25 abr 2017, 6:42

Тъгата, която отказва да си тръгне...

Poesía » Filosófica, Verso libre

609 3 6

Тъгата е чувство, което бързо пристига

и със или без покана, просто те прегръща,

и тъй както изненадващо влиза в душата

неконтролируема, да си тръгне отказва.

Въздуха и трудно се поема. Задушава те.

Водата и...не може да преглъща. Жажда има.

Енергията и...гладна те поглъща, превзема те

и света ти наопаки отново и отново обръща.

И след като дойде се чудиш потънал в земята...

как да я измъкнеш от навън, да полети с усмивка...

Как да и простиш? Как на себе си да простиш?

И тогава почувствана тя самата ти дава надежда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Тъгата, която отказва да си тръгне...ще си тръгне, когато я пуснеш свободна и я изживяваш.

Comentarios

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Благодаря ви от сърце, приятели!!! Много вдъхновение и усмивки!

2017-05-05T22:43:54+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Да, тъгата вдъхновява

2017-04-26T00:39:41+03:00
rumbic (Руми)

Съгласна съм със Стойчо, често, благодарение на тъгата се зараждат красиви лирични произведения! Тя е част от реалния живот! Поздравявам те, Лили!

2017-04-25T15:50:45+03:00
Веси_Еси (Еси)

Има го това чувство и понякога тъгата наистина е много упорита, но ако ти сам не я пуснеш, тя никога няма да си отиде. Така че, до голяма степен си зависи от нас. Поздрави!

2017-04-25T11:59:30+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Без горчилката на тъгата творчеството е невъзможно.

2017-04-25T07:48:06+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0