Kalia1117 (Лили Вълчева)
93 763

25 abr 2017, 6:42

Тъгата, която отказва да си тръгне...

Poesía » Filosófica, Verso libre

607 3 6

Тъгата е чувство, което бързо пристига

и със или без покана, просто те прегръща,

и тъй както изненадващо влиза в душата

неконтролируема, да си тръгне отказва.

Въздуха и трудно се поема. Задушава те.

Водата и...не може да преглъща. Жажда има.

Енергията и...гладна те поглъща, превзема те

и света ти наопаки отново и отново обръща.

И след като дойде се чудиш потънал в земята...

как да я измъкнеш от навън, да полети с усмивка...

Как да и простиш? Как на себе си да простиш?

И тогава почувствана тя самата ти дава надежда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Тъгата, която отказва да си тръгне...ще си тръгне, когато я пуснеш свободна и я изживяваш.

Comentarios

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Благодаря ви от сърце, приятели!!! Много вдъхновение и усмивки!

2017-05-05T22:43:54+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Да, тъгата вдъхновява

2017-04-26T00:39:41+03:00
rumbic (Руми)

Съгласна съм със Стойчо, често, благодарение на тъгата се зараждат красиви лирични произведения! Тя е част от реалния живот! Поздравявам те, Лили!

2017-04-25T15:50:45+03:00
Веси_Еси (Еси)

Има го това чувство и понякога тъгата наистина е много упорита, но ако ти сам не я пуснеш, тя никога няма да си отиде. Така че, до голяма степен си зависи от нас. Поздрави!

2017-04-25T11:59:30+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Без горчилката на тъгата творчеството е невъзможно.

2017-04-25T07:48:06+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0