Родена в безпределност и доверие,
израсла в тънка рокля от звезди,
преляла в безконечно мигновение,
тъгата на копнежа ми мълчи.
Избродва всяка мисъл неродена
и дави се в дъжда си, нераздал
най-чистите си капки, сътворени
от изгрева на утрешна печал...
Оглежда се в ронливо огледало,
в небе от мъка, пръскащо искри;
и се целува с облаците, оболяла -
със устни, по-самотни от мечти. ...