13.06.2010 г., 21:46 ч.

Тъгата ми 

  Поезия
839 0 11

 

 

 

 

 

Родена в безпределност и доверие,

израсла в тънка рокля от звезди,

преляла в безконечно мигновение,

тъгата на копнежа ми мълчи.

 

Избродва всяка мисъл неродена

и дави се в дъжда си, нераздал

най-чистите си капки, сътворени

от изгрева на утрешна печал...

 

Оглежда се в ронливо огледало,

в небе от мъка, пръскащо искри;

и се целува с облаците, оболяла -

със устни, по-самотни от мечти.

 

 

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=qHZMDV4eh-A

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??