Тъй хубаво е
Тъй хубаво е, че те има,
че си до мен сега,
но лошо е, кога е зима
и теб те няма у дома.
Къде си пак?
Къде ли скиташ?
Върни се, моля те, при мен
или зарадвай ме с това,
че сещаш се и ти за мен.
Седни веднъж, кажи ми дума,
стопли студеното сърце,
че вече аз загубих ума
и няма просто накъде!
И, моля те, сети се някога,
спомни си ти за любовта,
когато аз бях всякога,
навсякъде във твоята глава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йовка Петкова Все права защищены
