Тъй хубаво е, че те има,
че си до мен сега,
но лошо е, кога е зима
и теб те няма у дома.
Къде си пак?
Къде ли скиташ?
Върни се, моля те, при мен
или зарадвай ме с това,
че сещаш се и ти за мен.
Седни веднъж, кажи ми дума,
стопли студеното сърце,
че вече аз загубих ума
и няма просто накъде!
И, моля те, сети се някога,
спомни си ти за любовта,
когато аз бях всякога,
навсякъде във твоята глава.
© Йовка Петкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
