Тъй хубаво е
Тъй хубаво е, че те има,
че си до мен сега,
но лошо е, кога е зима
и теб те няма у дома.
Къде си пак?
Къде ли скиташ?
Върни се, моля те, при мен
или зарадвай ме с това,
че сещаш се и ти за мен.
Седни веднъж, кажи ми дума,
стопли студеното сърце,
че вече аз загубих ума
и няма просто накъде!
И, моля те, сети се някога,
спомни си ти за любовта,
когато аз бях всякога,
навсякъде във твоята глава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йовка Петкова Всички права запазени
