Тъй пише на седмата страница

BaiIvan (Иван Иванов)
62 46

26 мая 2012 г., 16:51

Поэзия

789 0 7

Тъй пише на седмата страница:

В долапа с подправки,

на крайната, горната полица

оплетено в паяжини,

овално шишенце стои.

Внимателно, нежно и тихичко,

че дремят и сенките,

прикрити от древното зло,

шишенцето ти отворù.

Вътре, на дъното матово,

виж - капчица малка стои

и пръска по малко и палаво

мирис на дъбови влажни гори.

Вдъхни леко и бавничко,

сигурно вече усетил си

в теб да навлиза едва

тръпчива на вкус свобода.

Тъй пише на седмата страница...

zefpet (Илко Карайчев)

2012-05-27T02:58:30+03:00

Много е хубава идеята ти, Бай Иване, но...
BaiIvan (Иван Иванов)

2012-05-26T20:59:50+03:00

Ааа, фантазии са това, не влизат в графа "гардеробна готика"...
Dark_Island (Таня Георгиева)

2012-05-26T20:52:40+03:00

... но главата ми отлита...
BaiIvan (Иван Иванов)

2012-05-26T20:51:29+03:00

И винаги, когато се завиеш през глава.
Dark_Island (Таня Георгиева)

2012-05-26T20:50:24+03:00

... но си отиват по съмнало...
BaiIvan (Иван Иванов)

2012-05-26T20:49:28+03:00

Понякога, много рядко, но се случва, в старите долапи дремят таласъми.
Dark_Island (Таня Георгиева)

2012-05-26T20:47:27+03:00

... завръщаш в сенките на здрача, долапа на детството си отворил, ту се смее то, ту плаче и пак там се скрива тихичко от хората... Заключ...