26 мая 2012 г., 16:51

Тъй пише на седмата страница

1.1K 0 7

Тъй пише на седмата страница:

 

В долапа с подправки,

на крайната, горната полица

оплетено в паяжини,

овално шишенце стои.

 

Внимателно, нежно и тихичко,

че дремят и сенките,

прикрити от древното зло,

шишенцето ти отворù.

 

Вътре, на дъното матово,

виж - капчица малка стои

и пръска по малко и палаво

мирис на дъбови влажни гори.

 

Вдъхни леко и бавничко,

сигурно вече усетил си

в теб да навлиза едва

тръпчива на вкус свобода.

 

Тъй пише на седмата страница...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...