May 26, 2012, 4:51 PM

Тъй пише на седмата страница

  Poetry
1.1K 0 7

Тъй пише на седмата страница:

 

В долапа с подправки,

на крайната, горната полица

оплетено в паяжини,

овално шишенце стои.

 

Внимателно, нежно и тихичко,

че дремят и сенките,

прикрити от древното зло,

шишенцето ти отворù.

 

Вътре, на дъното матово,

виж - капчица малка стои

и пръска по малко и палаво

мирис на дъбови влажни гори.

 

Вдъхни леко и бавничко,

сигурно вече усетил си

в теб да навлиза едва

тръпчива на вкус свобода.

 

Тъй пише на седмата страница...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...