26.05.2012 г., 16:51

Тъй пише на седмата страница

1.1K 0 7

Тъй пише на седмата страница:

 

В долапа с подправки,

на крайната, горната полица

оплетено в паяжини,

овално шишенце стои.

 

Внимателно, нежно и тихичко,

че дремят и сенките,

прикрити от древното зло,

шишенцето ти отворù.

 

Вътре, на дъното матово,

виж - капчица малка стои

и пръска по малко и палаво

мирис на дъбови влажни гори.

 

Вдъхни леко и бавничко,

сигурно вече усетил си

в теб да навлиза едва

тръпчива на вкус свобода.

 

Тъй пише на седмата страница...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...