26.05.2012 г., 16:51

Тъй пише на седмата страница

1.1K 0 7

Тъй пише на седмата страница:

 

В долапа с подправки,

на крайната, горната полица

оплетено в паяжини,

овално шишенце стои.

 

Внимателно, нежно и тихичко,

че дремят и сенките,

прикрити от древното зло,

шишенцето ти отворù.

 

Вътре, на дъното матово,

виж - капчица малка стои

и пръска по малко и палаво

мирис на дъбови влажни гори.

 

Вдъхни леко и бавничко,

сигурно вече усетил си

в теб да навлиза едва

тръпчива на вкус свобода.

 

Тъй пише на седмата страница...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....