1 июн. 2021 г., 11:37

Тъй стори ми се

Поэзия

1K 9 9

- Сама ли си? - попита мракът.
- Не, как ти хрумна,
имам си звезди...
Не виждаш - в шепите ми падат,
загубени във тъмното души.

- Ти сам ли си? - попитах мрака.
- Не, как ти хрумна,
имам си луна...
- Не знам, тъй стори ми се,
сякаш плачеш.

- Не, аз не мога, падна пак роса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Толкова нежна, дълбока тъга.
Не знам колко пъти го прочетох, но ще се върна за още. Благодаря.

2021-06-04T10:01:43+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Страхотна си🥀
А "Не, аз не мога..." е едно от най-тъжните неща, които съм чувала напоследък.

2021-06-02T13:21:13+03:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Благодаря на всички ви!

2021-06-01T13:05:09+03:00
Anterez

Bravissima!

2021-06-01T13:02:49+03:00
anahataroot (Зигфрид В.)

Ех, Гени, великолепно пишеш, онемявам! Браво!!

2021-06-01T12:52:05+03:00