1 июн. 2021 г., 11:37
Тъй стори ми се
- Сама ли си? - попита мракът.
- Не, как ти хрумна,
имам си звезди...
Не виждаш - в шепите ми падат,
загубени във тъмното души.
- Ти сам ли си? - попитах мрака.
- Не, как ти хрумна,
имам си луна...
- Не знам, тъй стори ми се,
сякаш плачеш.
- Не, аз не мога, падна пак роса.
© Геновева Симеонова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Страхотна си🥀
А "Не, аз не мога..." е едно от най-тъжните неща, които съм чувала напоследък. -
Благодаря на всички ви!
-
Bravissima!
-
Ех, Гени, великолепно пишеш, онемявам! Браво!!
-
Страхотно!
-
💜
-
Хубаво е, Гени, много!
-
Благодаря ти, Вал!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Не знам колко пъти го прочетох, но ще се върна за още. Благодаря.