1.06.2021 г., 11:37 ч.
Тъй стори ми се
- Сама ли си? - попита мракът.
- Не, как ти хрумна,
имам си звезди...
Не виждаш - в шепите ми падат,
загубени във тъмното души.
- Ти сам ли си? - попитах мрака.
- Не, как ти хрумна,
имам си луна...
- Не знам, тъй стори ми се,
сякаш плачеш.
- Не, аз не мога, падна пак роса.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхотна си🥀
А "Не, аз не мога..." е едно от най-тъжните неща, които съм чувала напоследък. -
Благодаря на всички ви!
-
Bravissima!
-
Ех, Гени, великолепно пишеш, онемявам! Браво!!
-
Страхотно!
-
💜
-
Хубаво е, Гени, много!
-
Благодаря ти, Вал!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не знам колко пъти го прочетох, но ще се върна за още. Благодаря.