11 авг. 2011 г., 10:40

Тъжен юлски ден

1.5K 0 3

Слънцето безмилостно пече

в този юлски ден-

мъртвило,

не хванах тен,

но тъгата

улови ме.

 

Тъжно напича,

толкова самотно,

няма никакви хора,

мор е навън...

 

Времето спира -

отегчен часовник,

стрелки в умора

тиктакат насън...

 

Куче език изплезило,

жадуващо вода,

от жегата обсебено -

зла съдба.

 

Позната баба

със забрадка бяла

покрай мен минава

                       едва,

да си купи нещо

             отсреща

в най-голямата жега

и ми остави тъга,

напомняща за старостта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...