11 авг. 2011 г., 10:40

Тъжен юлски ден

1.5K 0 3

Слънцето безмилостно пече

в този юлски ден-

мъртвило,

не хванах тен,

но тъгата

улови ме.

 

Тъжно напича,

толкова самотно,

няма никакви хора,

мор е навън...

 

Времето спира -

отегчен часовник,

стрелки в умора

тиктакат насън...

 

Куче език изплезило,

жадуващо вода,

от жегата обсебено -

зла съдба.

 

Позната баба

със забрадка бяла

покрай мен минава

                       едва,

да си купи нещо

             отсреща

в най-голямата жега

и ми остави тъга,

напомняща за старостта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....