Тъжен юлски ден
Слънцето безмилостно пече
в този юлски ден-
мъртвило,
не хванах тен,
но тъгата
улови ме.
Тъжно напича,
толкова самотно,
няма никакви хора,
мор е навън...
Времето спира -
отегчен часовник,
стрелки в умора
тиктакат насън...
Куче език изплезило,
жадуващо вода,
от жегата обсебено -
зла съдба.
Позната баба
със забрадка бяла
покрай мен минава
едва,
да си купи нещо
отсреща
в най-голямата жега
и ми остави тъга,
напомняща за старостта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
