Aug 11, 2011, 10:40 AM

Тъжен юлски ден 

  Poetry » Other
1196 0 3

Слънцето безмилостно пече

в този юлски ден-

мъртвило,

не хванах тен,

но тъгата

улови ме.

 

Тъжно напича,

толкова самотно,

няма никакви хора,

мор е навън...

 

Времето спира -

отегчен часовник,

стрелки в умора

тиктакат насън...

 

Куче език изплезило,

жадуващо вода,

от жегата обсебено -

зла съдба.

 

Позната баба

със забрадка бяла

покрай мен минава

                       едва,

да си купи нещо

             отсреща

в най-голямата жега

и ми остави тъга,

напомняща за старостта...

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??