Слънцето безмилостно пече
в този юлски ден-
мъртвило,
не хванах тен,
но тъгата
улови ме.
Тъжно напича,
толкова самотно,
няма никакви хора,
мор е навън...
Времето спира -
отегчен часовник,
стрелки в умора
тиктакат насън...
Куче език изплезило,
жадуващо вода,
от жегата обсебено -
зла съдба.
Позната баба
със забрадка бяла
покрай мен минава
едва,
да си купи нещо
отсреща
в най-голямата жега
и ми остави тъга,
напомняща за старостта...
© Богдана Маринова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
