Тъжна душа
657
0
0
Тъжна душа
Душата ми е тресавище от мъка,
душата ми е ранена до смърт,
Но ще издържа, ще издържа.
Прости ми, че мъката в теб задържам.
а тя ме мачка и мачка до сетен дъх.
Но една любов от огъня ме спасява
от старият и щурав живот.
Как доброто сърце да науча
да мрази поне мръсника.
Душата ми без живот остава
мъката реже, като остра кама.
Хляб и сол за всеки ден има,
другар няма за семейния храм.
Задушава ме мъката голяма
и страшно усмивката някъде
дълбоко се скри.
Йонка Янкова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
