1 июн. 2007 г., 23:54

Тъжна есен

1.4K 0 3
                                                    
                                                      Тъжна есен
                                   
                                      
                                      И пак сама аз бродя в тъмнината.
                                      И чудя се в какво сгреших?
                                      А верният приятел - самотата,
                                      не чува моите сълзи.
                                      Защо в живота вече няма песен,
                                      а само подлост и лъжи?
                                      В сърцето ми е тъжна есен,
                                      за всичко си виновен ти?
                                      Денят е облачен и мрачен.
                                      Сега сама съм пак, нали?
                                      А пламъкът на любовта угасна,
                                      красивото умря, уви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги след тъга идва радост! Пожелавам ти на твоето лице никога да нямя сълзи а само усмивки!
  • Просто прекрасно!(Пожелавам ти в твоето сърце винаги да е разцъфнала пролет,а не тъжна есен!)
  • ...но идва пролет!
    поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...