Тъжна есен
Тъжна есен
И пак сама аз бродя в тъмнината.
И чудя се в какво сгреших?
А верният приятел - самотата,
не чува моите сълзи.
Защо в живота вече няма песен,
а само подлост и лъжи?
В сърцето ми е тъжна есен,
за всичко си виновен ти?
Денят е облачен и мрачен.
Сега сама съм пак, нали?
А пламъкът на любовта угасна,
красивото умря, уви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Христова Всички права запазени
