Тъжна есен

Poesía

1.4K 0 3

                                                      Тъжна есен


                                      И пак сама аз бродя в тъмнината.
                                      И чудя се в какво сгреших?
                                      А верният приятел - самотата,
                                      не чува моите сълзи.
                                      Защо в живота вече няма песен,
                                      а само подлост и лъжи?
                                      В сърцето ми е тъжна есен,
                                      за всичко си виновен ти?
                                      Денят е облачен и мрачен.
                                      Сега сама съм пак, нали?
                                      А пламъкът на любовта угасна,
                                      красивото умря, уви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sunday{} (Тина Русева)

Винаги след тъга идва радост! Пожелавам ти на твоето лице никога да нямя сълзи а само усмивки!

2007-06-10T17:53:09+03:00
malkata_sue (Катерина)

Просто прекрасно!(Пожелавам ти в твоето сърце винаги да е разцъфнала пролет,а не тъжна есен!)

2007-06-04T11:28:31+03:00
Laska (Ласка Александрова)

...но идва пролет!
поздрав!

2007-06-02T01:36:49+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0