Jun 1, 2007, 11:54 PM

Тъжна есен 

  Poetry
1037 0 3
                                                    
                                                      Тъжна есен
                                   
                                      
                                      И пак сама аз бродя в тъмнината.
                                      И чудя се в какво сгреших?
                                      А верният приятел - самотата,
                                      не чува моите сълзи.
                                      Защо в живота вече няма песен,
                                      а само подлост и лъжи?
                                      В сърцето ми е тъжна есен,
                                      за всичко си виновен ти?
                                      Денят е облачен и мрачен.
                                      Сега сама съм пак, нали?
                                      А пламъкът на любовта угасна,
                                      красивото умря, уви...

© Христина Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Винаги след тъга идва радост! Пожелавам ти на твоето лице никога да нямя сълзи а само усмивки!
  • Просто прекрасно!(Пожелавам ти в твоето сърце винаги да е разцъфнала пролет,а не тъжна есен!)
  • ...но идва пролет!
    поздрав!
Random works
: ??:??