2 янв. 2013 г., 10:54

Тъжна приказка 

  Поэзия » Другая
553 0 0


Не вярвам вече в приказни страни,
в далечни планини и във русалки
и нямам вече приказни мечти, 
не съм каквато бях, когато бяхме малки... 
Сънувам всяка нощ едни очи, 
но не на красавицата, а на звяра 
и всяка нощ в сърцето ми гори, 
страхът, че аз не съм го надживяла... 
Животът ми е сбъркан филм, 
наопаки обърнато е всичко, 
повтарям си, че трябва да блестим, 
но най-накрая пак оставам с нищо...

© Надежда Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??