Тъжна приказка

nadinka1991 (Надежда Кръстева)
46 24

2.01.2013 г., 10:54 ч.

Поезия » Друга

551 0 0

Не вярвам вече в приказни страни,
в далечни планини и във русалки
и нямам вече приказни мечти,
не съм каквато бях, когато бяхме малки...
Сънувам всяка нощ едни очи,
но не на красавицата, а на звяра
и всяка нощ в сърцето ми гори,
страхът, че аз не съм го надживяла...
Животът ми е сбъркан филм,
наопаки обърнато е всичко,
повтарям си, че трябва да блестим,
но най-накрая пак оставам с нищо...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.