Тъжна приказка

Не вярвам вече в приказни страни,
в далечни планини и във русалки
и нямам вече приказни мечти, 
не съм каквато бях, когато бяхме малки... 
Сънувам всяка нощ едни очи, 
но не на красавицата, а на звяра 
и всяка нощ в сърцето ми гори, 
страхът, че аз не съм го надживяла... 
Животът ми е сбъркан филм, 
наопаки обърнато е всичко, 
повтарям си, че трябва да блестим, 
но най-накрая пак оставам с нищо...