Не вярвам вече в приказни страни,
в далечни планини и във русалки
и нямам вече приказни мечти,
не съм каквато бях, когато бяхме малки...
Сънувам всяка нощ едни очи,
но не на красавицата, а на звяра
и всяка нощ в сърцето ми гори,
страхът, че аз не съм го надживяла...
Животът ми е сбъркан филм,
наопаки обърнато е всичко,
повтарям си, че трябва да блестим,
но най-накрая пак оставам с нищо...
© Надежда Кръстева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
