3 июн. 2017 г., 14:23

Тъжна приказка!

752 11 20

Един случаен, светъл лъч

промъкна се през сънените клони,

проблесна капчица от нощен дъжд,

като сълза от спомен се отрони!

 

А старият и прашен път

умееше с цветята да говори,

за хората разказва, за домът,

но най-обичаше със вятъра да спори!

 

И ето, някъде в далечината,

стоеше стара, малка къща,

отвсякъде обрасла от тревата

защото никой там не се завръща!

 

Дори и птици вече не гнездяха,

открили бяха своето небе,

единствено останал бе да чака

самотен гълъб със пречупено крилце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Иржи, "наблюдавам те", само дето трябва и да влизам в сайта... Видях, че си публикувала и дори не си и мисля да те пропусна!
  • Къде се губиш,Руми,уж ме наблюдаваш....
  • Младене, Велин, Иржи, Гавраил... за мен е чест! Благодаря ви!
  • В тази тъжна приказка има само един "случаен,светъл лъч",който сякаш подсилва усещането за безнадежност.Стихът ти ни връща в една толкова близка за нас действителност,която безвъзвратно е отминала.Отлетелите птици никога няма да се върнат.Ще остане само угасналият поглед по тях.А душата,тя е "самотният гълъб с пречупени крила".Ще я има но никога няма да полети!
  • Ах тоя "машинка"!Къде пипнах ,не довършила мисълта си и тя я понесе...Та:
    ...не преживявай ден и нощ агония,
    която във стиха видях,
    че според мен ти заслужаваш
    да радва те живота нов!!
    Тъгата запази за старост,
    сега е времето ти за любов!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...