Тъжна приказка!
Един случаен, светъл лъч
промъкна се през сънените клони,
проблесна капчица от нощен дъжд,
като сълза от спомен се отрони!
А старият и прашен път
умееше с цветята да говори,
за хората разказва, за домът,
но най-обичаше със вятъра да спори!
И ето, някъде в далечината,
стоеше стара, малка къща,
отвсякъде обрасла от тревата
защото никой там не се завръща!
Дори и птици вече не гнездяха,
открили бяха своето небе,
единствено останал бе да чака
самотен гълъб със пречупено крилце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Все права защищены
Видях, че си публикувала и дори не си и мисля да те пропусна! 
