Jun 3, 2017, 2:23 PM

Тъжна приказка!

  Poetry
745 11 20

Един случаен, светъл лъч

промъкна се през сънените клони,

проблесна капчица от нощен дъжд,

като сълза от спомен се отрони!

 

А старият и прашен път

умееше с цветята да говори,

за хората разказва, за домът,

но най-обичаше със вятъра да спори!

 

И ето, някъде в далечината,

стоеше стара, малка къща,

отвсякъде обрасла от тревата

защото никой там не се завръща!

 

Дори и птици вече не гнездяха,

открили бяха своето небе,

единствено останал бе да чака

самотен гълъб със пречупено крилце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, Иржи, "наблюдавам те", само дето трябва и да влизам в сайта... Видях, че си публикувала и дори не си и мисля да те пропусна!
  • Къде се губиш,Руми,уж ме наблюдаваш....
  • Младене, Велин, Иржи, Гавраил... за мен е чест! Благодаря ви!
  • В тази тъжна приказка има само един "случаен,светъл лъч",който сякаш подсилва усещането за безнадежност.Стихът ти ни връща в една толкова близка за нас действителност,която безвъзвратно е отминала.Отлетелите птици никога няма да се върнат.Ще остане само угасналият поглед по тях.А душата,тя е "самотният гълъб с пречупени крила".Ще я има но никога няма да полети!
  • Ах тоя "машинка"!Къде пипнах ,не довършила мисълта си и тя я понесе...Та:
    ...не преживявай ден и нощ агония,
    която във стиха видях,
    че според мен ти заслужаваш
    да радва те живота нов!!
    Тъгата запази за старост,
    сега е времето ти за любов!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....