Тъжна приказка!
Един случаен, светъл лъч
промъкна се през сънените клони,
проблесна капчица от нощен дъжд,
като сълза от спомен се отрони!
А старият и прашен път
умееше с цветята да говори,
за хората разказва, за домът,
но най-обичаше със вятъра да спори!
И ето, някъде в далечината,
стоеше стара, малка къща,
отвсякъде обрасла от тревата
защото никой там не се завръща!
Дори и птици вече не гнездяха,
открили бяха своето небе,
единствено останал бе да чака
самотен гълъб със пречупено крилце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
Видях, че си публикувала и дори не си и мисля да те пропусна! 
