rumbic (Руми) rumbic (Руми)
102 330
3 jun 2017, 14:23

Тъжна приказка!

  Poesía
749 11 20

Един случаен, светъл лъч

промъкна се през сънените клони,

проблесна капчица от нощен дъжд,

като сълза от спомен се отрони!

 

А старият и прашен път

умееше с цветята да говори,

за хората разказва, за домът,

но най-обичаше със вятъра да спори!

 

И ето, някъде в далечината,

стоеше стара, малка къща,

отвсякъде обрасла от тревата

защото никой там не се завръща!

 

Дори и птици вече не гнездяха,

открили бяха своето небе,

единствено останал бе да чака

самотен гълъб със пречупено крилце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Така е, Иржи, "наблюдавам те", само дето трябва и да влизам в сайта... Видях, че си публикувала и дори не си и мисля да те пропусна!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Къде се губиш,Руми,уж ме наблюдаваш....
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Младене, Велин, Иржи, Гавраил... за мен е чест! Благодаря ви!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    В тази тъжна приказка има само един "случаен,светъл лъч",който сякаш подсилва усещането за безнадежност.Стихът ти ни връща в една толкова близка за нас действителност,която безвъзвратно е отминала.Отлетелите птици никога няма да се върнат.Ще остане само угасналият поглед по тях.А душата,тя е "самотният гълъб с пречупени крила".Ще я има но никога няма да полети!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Ах тоя "машинка"!Къде пипнах ,не довършила мисълта си и тя я понесе...Та:
    ...не преживявай ден и нощ агония,
    която във стиха видях,
    че според мен ти заслужаваш
    да радва те живота нов!!
    Тъгата запази за старост,
    сега е времето ти за любов!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0