В тази тъжна приказка има само един "случаен,светъл лъч",който сякаш подсилва усещането за безнадежност.Стихът ти ни връща в една толкова близка за нас действителност,която безвъзвратно е отминала.Отлетелите птици никога няма да се върнат.Ще остане само угасналият поглед по тях.А душата,тя е "самотният гълъб с пречупени крила".Ще я има но никога няма да полети!
Ах тоя "машинка"!Къде пипнах ,не довършила мисълта си и тя я понесе...Та:
...не преживявай ден и нощ агония,
която във стиха видях,
че според мен ти заслужаваш
да радва те живота нов!!
Тъгата запази за старост,
сега е времето ти за любов!!!
Гълъбът, както е добре известно, е символ на Светия Дух, спуснал се при река Йордан върху Христос и превърнал го в Агнеца. Този гълъб се е носил преди това над водите на реката, както пише и в началните редове на Битие: "...и Дух Божий се носеше над водата..." В случая на конкретното стихотворение, гълъбът е с пречупено крилце, вследствие може би на жестоката действителност, но по-важното е, че е жив и може да осъществи кръстоносния си полет. Дай боже само да има кандидати за духовно кръщаване. Поздравявам те за великолепната поезия, Руми!
Здравей,Руми!
Прочетох стихотворението просто на един дъх! Силни и завладяващи стихове, с тъжен финал, който завършва градацията на елегичните чувства – "самотен гълъб със пречупено крилце!" Казала си го по най-добрия начин! Навярно гълъбът никога повече няма да полети, но със сигурност светлината, която ти носиш в сърцето си, е превърнала твоето стихотворение в светла приказка, изплакана с много обич и топлота! Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.