Тъжна симфония
Акордите на старото пиано
звучат в ума ми всеки ден...
И търся нечие самотно рамо,
и някой да изсвири пак Шопен!
Лутам се в мъгла от празни ноти,
мелодия на спомен отживял...
И с тъжна ария на Павароти,
сливат се сълзи и образ оцелял!
Образът на свята обич и надежда,
срещнати в сребристия простор...
Хармонията в сърцето се нарежда-
преминава плавно в си мажор!
Симфония на страх и силни страсти,
породени от жестоката борба със самотата...
Пианистът вдига уморените си пръсти-
чувствата се сляха с Лунната соната!
Залата е празна и самотна
след концерта на сърцето ми в дует
с душата гола и сиротна...
Все един и същ сюжет!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иринка Все права защищены
