Тъжна симфония
Акордите на старото пиано
звучат в ума ми всеки ден...
И търся нечие самотно рамо,
и някой да изсвири пак Шопен!
Лутам се в мъгла от празни ноти,
мелодия на спомен отживял...
И с тъжна ария на Павароти,
сливат се сълзи и образ оцелял!
Образът на свята обич и надежда,
срещнати в сребристия простор...
Хармонията в сърцето се нарежда-
преминава плавно в си мажор!
Симфония на страх и силни страсти,
породени от жестоката борба със самотата...
Пианистът вдига уморените си пръсти-
чувствата се сляха с Лунната соната!
Залата е празна и самотна
след концерта на сърцето ми в дует
с душата гола и сиротна...
Все един и същ сюжет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иринка Всички права запазени
