Тъжна среща

Поэзия » Любовная

1.2K 0 8

Седяхме на масата тихи

на чаша червено вино.

Мезето ни - малки скариди,

засядаше в наште гърла.

Къде са искрите в очите,

преливащи в нежност сърца?

Къде са красивите думи

през зиме да стоплят греха?

Снегът вън вали на парцали,

затрупва дворове, къщя.

Пътечка дори не остави

до нашите празни сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vyatur (Аз)

Ласка, благодаря за милия коментар.

2012-01-19T19:47:11+02:00
Laska (Ласка Александрова)

може би очите не гледат в правилната посока

2012-01-17T19:45:46+02:00
vyatur (Аз)

Рудин, благодаря. Едва ли някой иска да се чувста парцалена кукла.Но щом е оживяла, дано не се чувства кукла на конци.Поздрав!

2012-01-14T20:44:21+02:00
rudin (Иван Христов)

Пътеките преки затрупа -
снегът на парцали валя,
но твойта парцалена кукла-
чудо ли бе - оживя!

2012-01-14T20:10:25+02:00
vyatur (Аз)

Затова се търсим.Много ти благодаря за милите думи.Не съм ти писала скоро коментари защото имам преблем с лаптопа не ме пуска на български.Но винаги те чета. Поздрав!

2012-01-14T17:06:16+02:00