Седяхме на масата тихи
на чаша червено вино.
Мезето ни - малки скариди,
засядаше в наште гърла.
Къде са искрите в очите,
преливащи в нежност сърца?
Къде са красивите думи
през зиме да стоплят греха?
Снегът вън вали на парцали,
затрупва дворове, къщя.
Пътечка дори не остави
до нашите празни сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up