vyatur (Аз)
59 454
13.01.2012 г., 23:38 ч.

Тъжна среща 

  Поезия » Любовна
783 0 8

Седяхме на масата тихи

на чаша червено вино.

Мезето ни - малки скариди, 

засядаше в наште гърла.

 

Къде са искрите в очите,

преливащи в нежност сърца?

Къде са красивите думи

през зиме да стоплят греха?

 

Снегът вън вали на парцали,

затрупва дворове, къщя.

Пътечка дори не остави

до нашите празни сърца.

© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ласка, благодаря за милия коментар.
  • може би очите не гледат в правилната посока
  • Рудин, благодаря. Едва ли някой иска да се чувста парцалена кукла.Но щом е оживяла, дано не се чувства кукла на конци.Поздрав!
  • Пътеките преки затрупа -
    снегът на парцали валя,
    но твойта парцалена кукла-
    чудо ли бе - оживя!
  • Затова се търсим.Много ти благодаря за милите думи.Не съм ти писала скоро коментари защото имам преблем с лаптопа не ме пуска на български.Но винаги те чета. Поздрав!
  • Тъжна среща наистина!Преживяно!Харесах като стих!Поздрав!Благодаря ти ,че си фен на моята живопис!
  • Мила Ели, благодаря ти, че си до мен.Поздрав !
  • Животът често ни променя и е вероятно да се загуби пламъкът... Но пък се иска само желание за да се възстанови пътеката. Светъл поздрав, Аз! Прегръдка!♥
Предложения
: ??:??