Тъжни истини

aap (Ангел)
928 3602

4 дек. 2024 г., 21:36

Поэзия

54 2 2

Боже, аз съм, аз... тоз който задава въпроси!?

Без дори да търся подходящи отговори...

Знам ги, в мен те живеят, като гълъби,

загубили свойте крила и гнезда.

Тежко се диша, когато гърлото, стискат ти.

Звездите са кръгли сълзи... мъгляви,

като след заварка ослепени очи.

Неми сърца с надежда споделят любови...

Кой наруши покоя човешки!?

Вече дори шаманите не гледат в небето?

Защото сърцата вече са лоши!?

Врагове на свойте мечти, хора сме, сълзи.