Dec 4, 2024, 9:36 PM

Тъжни истини

  Poetry
342 2 2

Боже, аз съм, аз... тоз който задава въпроси!?

Без дори да търся подходящи отговори...

Знам ги, в мен те живеят, като гълъби,

загубили свойте крила и гнезда.

 

Тежко се диша, когато гърлото, стискат ти.

Звездите са кръгли сълзи... мъгляви,

като след заварка ослепени очи.

Неми сърца с надежда споделят любови...

 

Кой наруши покоя човешки!?

Вече дори шаманите не гледат в небето?

Защото сърцата вече са лоши!?

Врагове на свойте мечти, хора сме, сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...