12 мар. 2013 г., 19:36

Тъжни мисли

697 0 0

Ще отминават дни, години -

ще станем ли по-мъдри и добри?

Какво ли бъдеще ще ни очаква,

животът тежък ли ще е или...

Все тъй ще теглим ли хомота

на трудности, несгоди и беди

с лишаване от нужните неща?

Хора ли с достойнство ще бъдем

или покорни и пасивни овни?

Въпроси си задаваме и нищо

не можем да направим за добро,

защото разединени сме и слаби.

На силните, сплотените гласът се чува

и крайно време е да се сплотим

с едничка цел: да бъдем чути

и по-добър живот да построим.

 

октомври 2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...