12 мар. 2013 г., 19:36

Тъжни мисли

699 0 0

Ще отминават дни, години -

ще станем ли по-мъдри и добри?

Какво ли бъдеще ще ни очаква,

животът тежък ли ще е или...

Все тъй ще теглим ли хомота

на трудности, несгоди и беди

с лишаване от нужните неща?

Хора ли с достойнство ще бъдем

или покорни и пасивни овни?

Въпроси си задаваме и нищо

не можем да направим за добро,

защото разединени сме и слаби.

На силните, сплотените гласът се чува

и крайно време е да се сплотим

с едничка цел: да бъдем чути

и по-добър живот да построим.

 

октомври 2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...