12 мар. 2013 г., 19:36

Тъжни мисли

696 0 0

Ще отминават дни, години -

ще станем ли по-мъдри и добри?

Какво ли бъдеще ще ни очаква,

животът тежък ли ще е или...

Все тъй ще теглим ли хомота

на трудности, несгоди и беди

с лишаване от нужните неща?

Хора ли с достойнство ще бъдем

или покорни и пасивни овни?

Въпроси си задаваме и нищо

не можем да направим за добро,

защото разединени сме и слаби.

На силните, сплотените гласът се чува

и крайно време е да се сплотим

с едничка цел: да бъдем чути

и по-добър живот да построим.

 

октомври 2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...